Предговор към българското издание
Огромно удоволствие за мен е да видя книгата Комплексът преведена на български език и достъпна за по-широк кръг читатели в България.
От няколко години съм лицето за връзка между Международното дружество по аналитична психология и Българското общество „К. Г. Юнг“. Преди това имах възможност да бъда свидетел и да участвам в утвърждаването на аналитичната психология на Юнг в България. Развитието Ј ставаше паралелно и във връзка с драматичните и сложни промени на българското общество от 1989 година, когато бе съборена тоталитарната власт. Бях впечатлен от борбата да се освободи несъзнаваното, което често заради чисто самосъхранение или от нашите страхове и страдания бива дълбоко потиснато. Научавах много от колеги и студенти от тази страна.

Юнгианският подход към понятието за комплекса е наистина уникален и характеризира самата същност на юнгианската психология. Комплексът не просто издава трудностите, които изпитваме, както например когато нисшият комплекс блокира свободата да осъзнаем себе си поради мъчителни съмнения в себе си и чувство за неадекватност. Комплексите по-скоро и преди всичко имат телеологична, целесъобразна функция. Комплексът е съдът на транс­формация, в който светът на архетиповете може да приеме форма, да бъде усвоен от съзнанието ни и асимилиран в нашия Аз. Това е необходимо посредничество между суровия, необработен свят на архетиповете и твърдата основа на осъзнатата идентичност. Както показва наименованието му, комплексът прави света не толкова едностранчив и монополистичен, а по-многообразен и сложен. Етимологично на латински думата комплекс (complecti)означава об­граждам, обхващам, оплитам. Парадоксално е, че архетиповият свят може да бъде обхванат по един полезен начин единствено с помощта на комплекса; само областта, където са проблемите и трудностите, борбата и страданието, може да бъде обхваната полезно, приятно и жизнеутвърждаващо. Когато се съпротивляваме да приемем вътрешния свят, донасян от нашите комплекси, те стават автономни и разрушителни за психичното ни здраве.

Бих искал да благодаря на издателката на Леге Артис Саня Табакова за осъществяването на българското издание на книгата. Благодарен съм Ј за възможността да стана един от авторите във впечатляващата поредица „Юнг&Последователи“.
Дължа признателност и на професор Марина Бояджиева, също дългогодишен автор и преводач на К. Г. Юнг, М.-Л. фон Франц и други психоаналитици. Макар да не чета кирилица, аз съм убеден, че читателите ще извлекат полза от нейния професионален опит и езикови умения.
Ерел Шалит